Марга-царга

Рибна салата със скумрия в собствен сос

2012-01-07T21:57:00.004+02:00

Скумрията е на Пескадо ЕООД (Pescado), произведена за тях в Чили, нето тегло 420 гр, отцедено тело 300 гр. Без характерната силна миризма, костите почти не се усещат.

Продукти:
- консерва скумрия в собствен сос
- червено зеле - малка зелка
- 2 големи червени чушки
- 1 малка глава салатен лук
- връзка магданоз
- 1 лимон
- малко оцет, сол

Кълцам зелето наситно, посолявам, разбърквам (по-лесно е с ръце, така леко се намачква). Чушките, лукът и магданозът нарязвам също наситно, слагам при зелето, поръсвам с малко оцет и със сокът от лимона. Добавям скумрията. Разбърквам леко, слагам олио и пак разбърквам.
Първоначално трябваше да бъде салата със зеле, моркови и пиле, но в магазина морковите бяха наполовина разкашкани...

Обици и бижута от Калияне

2012-01-05T22:41:00.003+02:00

Появяват се на коледни базари и на изложения. Очаква се и магазин. Обогатили са доста асортимента през последната година, обиците и пръстените са на достъпни цени, колиетатата и гривните са масивни, вероятно по- подходящи за подарък. Колекцията с камъчета е на по-висока цена, аз си взех обици само от метал - сплавта се нарича ЦАМ (цинк, алимуний и мед) и не предизвиква раздразнение.Бухалът е пръстен - универсален размер, халката е подвижна и може да се стяга, за да стане по-малка. Цветното нещо са моите първи обици - handmade by me, materials by China, probably. Запали ме Мария, това е новото и хоби, ама аз я изпреварих и набързо нагънах телта :)

http://nakitikaliyane.com/

Безопасност при работа с електроуреди

2011-11-14T15:07:00.002+02:00

Преди има-няма две седмици поръчахме за офиса маслен радиатор Теси. Позамая се малко доставчикът с поръчката и когато най-накрая стовариха радиатора в коридора на офиса в един слънчев, бръмкав ден, аз с нетърпение се заех да го сглобя. Сглобяването се състоеше в елементарно поставяне на 2 метални шпилки, за които се прикрепят пластмасови колелца от едната страна и някакви подпорки - от другата. Тъй като работата ми се видя изключително проста, аз доста подробно огледах инструкциите за монтаж, при това след като го бях извършила, колкото да се уверя, че не съм завила нещо в грешната посока. След по-внимателно вглеждане установих, че, да, трябва разменя местата на колелата и подпорките и толкова. Едните бяха по-близо до по-дебелата част на радиатора, там където са техническите отвори за въздухо-обмен (или нещо такова), а другите хич не бяха в тоя край. Все още леко объркана и несигурна поради краткото време, което монтажът отне и от липсата на допълнителни инструкции и детайли, придвижих радиатора до една от стаите, включих го към мрежата и затворих вратата, за да се затопли по-бързо стаята. След по-малко от минута колегите любезно се информираха кой бушон е изключил, намерихме го, включихме го и аха да забравим, когато аз реших да видя как се справя нашият нов уред. С отварянето на вратата ни лъхна силна миризма на изгоряло, радиаторът беше успял да добие силно къдрав и разрошен вид и от горната му част се виеше пушек. Изпушила му беше главата, един вид. В този напрегнат, но и задружен момент, напълно погазвайки правилата за работа с електроуреди, колегите започнаха да ме окуражават, а аз задърпах шнура от контакта. Разтворихме прозорците и преместихме радиатора в друго помещение.
След кратка дискусия как да постъпим при търсенето на гаранционните ни права, ние оставихме радиатора да се мъдри в средата на помещението и всеки продължи със задачите си. От време на време разговорът се завърташе около фризурата на радиатора и колкото повече време минаваше, толкова повече ми се набиваше на очи особената му стойка. Един вид едната му част заставаше по-високо от другата. Размених местата на колелцата и подпорките, тотално пренебрегвайки вече всякакви указания и диаграми, но като че ли това не само не помогна, но и подчерта несъразмерността при дизайна на радиатора. Обърнах внимание на колегите и с общи усилия и известно недоумение решихме, че това е един много странен уред. Дойде куриерът, набързо свалихме шпилките, подпорките и колелцата, напъхахме всичко в кашона и зачакахме да дойде новия радиатор.
След около седмица той още не беше дошъл, въпреки че аз всеки ден се обаждах в магазина. Оставах с любезното усещане за допустимо забавяне поради независещи от тях причини. Днес, твърдо решена да разбера какво най-накрая се случва, заплаших, че ще звънна втори път в рамките на един ден и от дума на дума някак стигнахме до там, че според хората в магазина радиаторът бил монтиран наобратно. Без никакво замисляне аз мигновено контрирах младия джентълмен с въпроса как са разбрали, че е бил монтиран наобратно и смятам, че успях да го поставя в известно затруднение. Което не ми попречи след разговора да изпадна в дълбоки размисли от разнообразен характер.

Остава въпросът защо на никой не му направи впечатление, че надписът е с краката нагоре.

Сънувам топломери или квартирни неволи 2

2011-10-19T11:30:00.002+03:00

Праскова през цялото време твърдеше, че са седем, а аз - че са три. Събудих се с мъчителното чувство, че колкото и да ми се иска да са три, Праскова е права - не са. Само вчера бяха шест, но това беше в будно състояние. И не стига, че бяха повече от три, ами едвам успях да се убедя да заспя и после с мъка закрепих четири часа в покой. То пък един покой - да броиш топломери насън. И то - чужди топломери. Не можах ли да броя чужди пари? Пък да спорим с Праскова после. Даже можеше и да изтичаме да похарчим набързо каквото може, докато трае сънят.
За втори път тази година съм в търсене. На т.н. квартира. По моему - едностаен апартамент под наем, прилично чист и лесен за поддържане. С изискването за посредствена чистота човек може бързо да се сбогува (и често му се налага), но лесен за поддържане вече не е чак такова извратено виждане. Оказва, че съществуват няколко профила наематели, които до някаква степен оказват влияние върху пазарното поведението на любимите хазяи. Столицата от край време е населена с хиляди търсещи просперитет души, които съжителстват по шестина-седмина в квартира, а ако са по-малко, вечно са в някакви схеми. Вярно, че все по-малко са желаещите да се свират в мазетата на къщи - мазета със собствена баня, в която има врата, която пък води до килерчето на хазяина, в което той си държал компотите, ама нямало да влиза чак толкова често. И въпреки това тези души ужасно подбиват пазара, когато са склонни да живеят в какви да е условия, стига да не се плаща много и да не се налага да се поддържа. По-тунингованият подвид на този профил се сдобива с нови, евтини мебели и ги поставя върху изровен черен дървен паркет, между четири унили стени с още по-унила и разпадаща се дограма. После идва време за изнасяне и хазяинът е силно убеден, че ще си намери нови наематели без проблем, без да се освежава и нещо да се привежда в сравнително пазарен вид. Да, но какви ще бъдат тези хора?
Та явно, поне в България, когато един човек не е в притежание на даден имот, често е силно склонен да забравя за „грижата на добър стопанин“. Което нерядко прави и самият наемодател (споделена безотговорност). Друг вариант е да изпитва емоционална привързаност, не дай боже да е вложил повече средства за облагородяване или реновиране на имота, която понякога действа направо отблъскващо. Ако, да кажем, не споделяш точно визията за уют на ентусиазирано разщурялата се да сменя клечките на старото гнездо ластовица, изпадаш в странното положение да обсъждаш неща и ситуации, които могат да те вкарат в неизвестни и понякога трудно контролируеми разходи. Като например това да попаднеш на голям тристаен апартамент в процес на преграждане с гипсофазер и да се окаже, че ще делиш сметките за парното с хазяина. Че той ти става направо съквартирант. Поне да бяха тухли...

Добро утро ще бъде всеки ден

2011-08-15T10:06:00.002+03:00

Хубаво е да започваш деня ведро, без излишни притеснения и по възможност с усмивка. Така си помагаш, не че някой ти посипва пътя с листенца от рози.

Попаднах на коментар във в. Дневник за положението във Великобритания. Следя различните анализи, не толкова самите новини. Изключително ми допадна следният коментар (в превод)*:
"Потискащата истина е, че на дъното на нашето общество има пласт от млади хора без умения, образование, ценности и стремежи... Никой никога не им е предлагал да изпитат привързаност към каквото и да е - най-малкото към страната или общността. Те не само че не знаят нищо за миналото на Великобритания, на тях не им пука за настоящето й", коментира консервативният "Дейли мейл".

И тук си помислих: „добро утро“. България е сравнително настрани от преселническите потоци, които се ориентират към държави, които навремето са ги управлявали в качеството си на империи. За първи път се сблъсках с това явление в Солун, преди 4-5 години. Тогава имах възможността да видя повече от двама тъмнокожи, концентрирани в доста малък радиус - през две пресечки. Някои лежаха на земята или на пейки, не помня, един проверяваше някакво кошче.

Горе долу по същото време преподавах в една школа - водех съботно-неделни курсове по английски. Групата беше малка. Имаше индиец, който учеше английски, за да отиде при брат си в Лондон. Брат му бил програмист. В програмата бяха включени и видео часове, които оползотворихме с 2 филма - The Hours (Часовете) и Love Actually (Наистина любов). Първият май им дойде в повече, но казаха, че чудесно разбирали какво се говори. Вторият им хареса, въпреки че имали доста повече затруднения с произношението.

Тогава забелязах, че от Love Actually може да се научи доста за популярната англоезична музика и култура. Споделих тази своя радост и тогава индиецът ми заяви, че индийската музика и култура са най-добрите в света и няма необходимост да се опитва да разбира и други култури. Аз се опитах да му подскажа, че той ще търси финансово благополучие в друга държава и дори само от уважение към тази по-благородна за джоба среда би било хубаво да бъде по-толерантен.

Той отсече, че при програмистите не се налагало да се общува с чужденци и това беше.
* http://www.dnevnik.bg/analizi/2011/08/14/1138866_mulchanieto_na_vandalite/

Проблеми със съседи

2011-07-26T16:33:00.002+03:00

Това написах преди 2-3 седмици в Google и доста се посмях. Имаше един, очевидно коретен, бърз и точен, който много държеше на любезността. Отиваш, вика, звъниш любезно на вратата, любезно ги молиш да намалят музиката и после вика, единият като падне като чувал с картофи, а другият пребледнее, отново любезно захващаш темата за високите децибели и така вика, много любезно всичко се нарежда. Заинтересувах се от тази тема, защото новата квартира се надвесва над покрива на супермаркет, който съседите без срам и свян обстрелват с боклуци. От една страна - добре: лековерни са и лесно ще ги снимам, но крясъците, които ми се налага да надавам, определено ме натоварват. Приятелят ми ме мисли за откачалка. Разправям аз на нашите какво е станало единия път, как съм казала „Госпожо, не се правете на ударена, защото ще се кача горе, ще ви звънна на звънеца и ще ви направя на пихтия.“ А моят приятел ме поправя „Госпожо от четвъртия етаж.“
Истината е, че не ми се занимава. Много бих се радвала просто от общината да им направят предписание. От друга страна ми е много странно как тихо и анонимно се информират за всичко и споделят с непознати, с желание да услужат. Преди месец млада съседка от първия етаж, която отдава жилището си под наем, ни беше търсила за ремонта на някакви тръби и непозната нам жена я беше информирала по кое време се прибираме?!? Ако ще си услугваме, защо просто не помолят съседите с изглед към улицата, където са контейнерите, да им хвърлят торбите с боклуци направо от прозореца в кофата?

Обици с камъчета Сваровски от Cristiani - Crystal Shop

2011-06-23T23:51:00.005+03:00

Магазинчето се намира на ул. 6-ти септември номер 33 в столицата (пресечка на Графа при Пощенска). Докато чаках моя колежка да избере нещо за детето си, успях да купя цели 2 чифта обици за предстоящи рождени дни. В магазинчето има варианти с камъчета на Сваровски в няколко основни форми (звезда, цвете и т.н.) с различна големина - по-малки, средни, по-големи. Както пише на сертификата за качество, който дават при покупка - предлагат индивидуални решения и поправки, т.е. можете да си изберете кристали от една табла и да ви сглобят обици на винт или на кука. Разбира се, има и готови, при това никак не малко, само дето в един момент става малко еднообразно.

Моята колежка се спря на розови кръгчета с винт, а аз - на детско-метълска закачка за едно порастнало дете рокаджийче: малки пеперудки в черно.

Най-много се впечатлих от ръчно изработените обици от Bohemia, известни повече с декоративния кристал за съдове, вази, кутийки за бижута и т.н. Цената е супер приемлива, особено ако бързате за поредния рожден ден. На снимката са обиците, които избрах - дамата, за която са предвидени, е почитателка на парфюма Red Door на Elizabeth Arden.

За по-заможните, или тези, на които им предстои юбилей или празник по друг тържествен повод, има интересни неща от дизайнерската колекция Preciosa (http://www.preciosa.com/en/gifts-crystal-jewellery/exclusive-crystal-jewellery/), като не всички акцентират на стандартните форми на кристала.
Веригата се казва Cristiani - Crystal Shop. Имат магазин и в Младост 1 - City Point Mall. В Бъъргъс са на ул. Александровска 111 - City Centre Alex, в Пловдив - на бул. Цар Борис III Обединител, TK History. Предлагат и други бижута, но аз все си гледам обиците.

Живот под наем 1

2011-02-19T23:28:00.000+02:00

Ето как тази година ще отпразнувам 12 години живот под наем. Живяла съм в Люлин, в Обеля, както споделих на един брокер, приседнала на едно кресло след поредния оглед. Също така до Пирогов. И най-много в старата част на Овча купел. Имахме си страхотна хазяйка и някак с годините апартаментът доби нашия облик. В началото дори и мивка в кухнята нямаше. Постепенно стана една симпатична хралупка и стана време за изнасяне. С много багаж. Натрупан през годините. Спомени, матоми, Тигър. В последните години най-вече Тигър.
Ето какво може да видите днес по време на оглед - предимно изтормозени хазяи. Апартаменти със странни концепции като кухня, в която няма място за нещо повече от хладилник, печка и мивка и то строени в една редица. Сменена дограма и мокет. Стара дограма и изциклен и лакиран паркет, но не и под секцията. И куп други чудесии.
Минали са 8 години, но някои неща хич не са се променили. Като нагласата на българина, че винаги всичко ще е много зле и не съм от тук и съм за малко. В петък отидох небрежно да подпиша договор за наем и да се запозная с бъдещата си хазяйка, защото за мен като старомоден човек беше важно да си спечелим доверието. Вместо това се наложи моята брокерка да се припотява 2 часа над договор, изготвен от хазяйката в последния момент с помощта на „адвокат“. Припотването се състоеше в усърдно ругаене наум и безброй корекции с коректор. Дамата-хазяйка беше силно притеснена и в отбранителна позиция дотам, че в един момент не искаше да показва нотариален акт. По-странното беше, че в един по-следващ момент пък не искаше да си изнася разни неща от апартамента и пак трябваше да се кандърдисваме. Ето защо хората в прословутия „Запад“ са спокойни. Посочете ми един западноевропеец, който би издържал на този почти родилен напън.
Моя малка Българийке, обичам си те и разбирам Ерол, когато казва, че „Винаги, когато се връщам тук и виждам бурените, разхвърляните дворове, тая запуснатост, дупките, чувствам някакво въодушевление. Това не значи, че не искам нещата да се променят, но обичам точно тази България. Приемам по-първично патриотизма.“ И че сме нихилисти.
Но кому е нужно това?

http://www.webcafe.bg/id_1048422358

Онлайн пазаруване на gsm апарат

2011-02-06T21:36:00.002+02:00

Искам да си купя нов телефон, спирам се на смартфон - моделите на Nokia 5230, 5530 и C5-03. Близко до мен лице успява да ме убеди за последния модел :) Моят оператор предлага на промоции смартфони с тарифен план, който не отговаря на моите нужди, а те включват повече разговори и по-малко интернет. Затова се ориентирам към онлайн магазините чрез сайта на Mobile Bulgaria. Оказва се, че тези, които го предлагат на по-ниска цена, продават комплект без кабел за пренос на данни. От единия магазин ми предлагат кабела за 15 лв. допълнително.
Добавям към най-ниската цена тези 15 лв. и цената на един куриер за София и се обаждам на друг онлайн магазин, който продава на получената крайна сума. Oказва се, че комплектът съдържа всичко, а куриерът за моя район излиза даже по-евтино. Проверявам в get.bg - там пък има разлика според цвета на телефона - най-ниска за черно-сив, най-висока за черно-зелен. Не пише разликата да е според производителя - Финландия, Унгария, Китай, а според цвета.
Обаждаме се на магазин, от който моя колежка вече е пазарувала и питаме на какво се дължи разликата в цената, която предлагат чрез Mobile Bulgaria и на техния собствен сайт. Успяваме да се договорим да го закупим на по-ниската цена. Ето какво представлява кабела в комплекта:

Последва бърза смяна на плана, обслужването е любезно, макар че магазинът на Германос вече затваря. Остава да си взема калъф, на Славейков сме, Виваком даже гасят и лампата. Остава Mtel до тях - те работят още половин час и с помощта на точките на близкото до мен лице се сдобивам с приятен калъф за 3 лв. Хубаво нещо е конкуренцията :)

Месо с ориз (за неценители)

2011-02-01T21:37:00.001+02:00

Продукти:
свинско месо - 800 гр.
консерва царевица - 340 гр. (малка)
ориз - 1 ч.ч.
императорски ориз - 1 ч.ч. (ориз със свой собствен вкус - на орех и цвят - тъмнолилав)
домати - 1 голям буркан
варианти за подправки, с чието количество се борави внимателно - куркума (заради ориза), босилек (заради домата), индийско орехче (заради месото), възможен е и сладък червен пипер (но с леки резерви)

В тенджера с по-дебело дъно се слагат на око вода 1-2 пръста, олио, сол. Свинското се нарязва на парчета, не много големи. Доматите се нарязват на дребно и се отделят в чиния. Към останалия в буркана доматен сок се добавя гореща вода.
Свинското се изсипва се в леко кипналата течност и се разбърква чат-пат, докато месото не почне да пуска своя принос към соса. Тогава добавяме съдържимото на буркана и щом кипне, изсипваме и ориза, като намаляваме котлона, за да може да започне така любимият на бабите процес на бавна обработка, при който водата постепенно се изпарява, а оризът леко набъбва. Бъркаме отвреме на време, добавяме подправките и щом почне да се посгъстява, добавяме доматите и царевицата.Оставяме още малко да покъкри и след това изсипваме в тава. Пече се на 180-200 градуса, докато не остане на мазнина, което става сравнително бързо.
Това го яде дори брат ми, който не обича месо с ориз.
Забележка: императорският ориз не се разварява както обикновения - винаги остава една идея леко твърд.

Обици с цветя от bijucvete

2011-01-07T12:32:00.009+02:00

От тези още не съм си взимала, а и имат повече медальони и гривни, но ето какво си харесах на Коледния базар в НДК през декември 2010:

Доколкото разбрах от дамата зад щанда, произвеждат се в Англия. Пъстри и стилни, в тях са вложени истински цветя. Колекциите им включват и подложки за чаши, чадъри и портмонета, пак на флорална тема.

Пазарува се онлайн от http://bijucvete.com/. Дамите са стартирали наскоро бизнеса - търсих ги, тъй като исках да проверя работят ли с ваучъри за подарък по повод на един рожден ден. В момента не предлагат.

При поръчка може да се заплати с epay, доставката за София - централната част - е 3 дни. Медальоните се продават с тънък сребърен синджир - в сайта са дадени точните размери на бижутата, доставката включва и стилна подаръчна кутия за избрания артикул.

Обици от Craftwomen и Lalo Orna

2010-11-10T11:29:00.009+02:00

Доскоро си пазарувах обици импулсивно, от поставките с модели масово производство. Предпочитам сребро и много държа на сребърната кукичка. Сравнително наскоро, за рождения ден на приятелката на брат ми, се спряхме на ръчно изработени съчетания от отделни, в повечето случаи готови, елементи:

Майсторят и творят две млади дами, с които можете да се свържете чрез техния блог: http://craftwomen.blogspot.com/. Ще ви обърнат специално внимание, ще ви насочат към няколко подходящи варианта, ще ви предложат авторска картичка и семпла, но ефектна опаковка. Предлагат и други идейни бижута и предмети, непрекъснато изработват и нови, така че всеки може да намери нещо по вкуса си.

Сходни като тип, но доста по-различни като стил са бижутата на http://www.lalo-treasures.com/. Открих ги съвсем наскоро, предлагат и фиби за коса, които направо ме подлудиха - чудесен изход при малко време и на желание да направите красив и практичен подарък с приемлив бюджет. Ето какво си взех от техен щанд в мола на Стамболийски:

Морал, възпитание или нещо друго

2010-11-10T10:39:00.012+02:00

По повод на 10 ноември, за който нямам много ясен спомен, освен че за малко не ходихме на училище, щото тъкмо се бяхме преместили в нов квартал, или нещо такова:

За работа пътувам в час пик, по-често с маршрутка, никак рядко с колело. И малко се поизнежих, тъй като в останалото време я ме вози Джордж, я някое такси. Позабравила бях извечния епос, който се разиграва в колите на градския транспорт по време на часа за пазаруване. Разтегливо понятие, както всички знаем, започва рано-рано, но пък след 18:00, 19:00 в неработен ден вече му се вижда краят.
Та пътувам си аз в трамвай номер 5, заемам седяща поза върху поставена за целта седалка. В морална готовност съм да отстъпя на жена с патерица, която сяда срещу мен и се вози точно две спирки, след това и на още някой, който се вози само една спирка. Наближава инфарктната за пазаруващия възрастен човек точка Красно село. Там съм виждала как се бият двама пенсионери, единият на стълбите в трамвая, другият на тротоара успява някак да му смъкне шапката от главата.
В транспортната кола чевръсто постъпва непосредствено, леко люто старче, 60-65, и веднага с нетърпящ обратна връзка тон ме информира, че трябва да му отстъпя мястото си. В този момент аз бележа нещо в един тефтер. Изразявам с поглед и физиономия недоумение от неправилния маркетингов подход, но зад мен вече се е освободило място, старчето се настанява. За кратко продължава да се заяжда, набрал е инерция още на спирката. Аз пък не се сдържам и се обръщам към него, като много тихо му казвам, че обикновено ставам само на дами и нека бъде доволен, че има млади хора в страната, които да му изкарват пенсията.
Превратната точка. Подразбирам от надигащите се вопли следното: аз не съм работила и 2 дена. Те са изградили България, аз съм я разградила. Нямам право на преценка на кого и как да отстъпя мястото си, поради щото има Морал и Обществено мнение. Бързам да благодаря за комплимента, но не се отказвам и да дам кротки разяснения относно отрицателната енергия. Някак се оказва, че всички са инвалиди или майки с деца, въпреки че видимо са попреминали детеродната и детегледна възраст. Една дама се ядосва и на слизане им казва:
- О, я стига, и аз съм инвалид, но си изчаках реда. Няма само стари инвалиди.
Не щеш ли, на моята спирка слиза една от участничките (по старому - активистка). Зарадвана, прехвърчам покрай нея с лозунга „Заради такива вампири като вас няма да останат млади хора в България“. Не им трябвали такива млади хора. „Тогава умрете от глад“, изстрелвам аз и бързо побягвам да пресека на жълто.

Моите показатели: 30; 11 трудов стаж - последните близо 9 извън сивата икономика. Работила съм и „престижната“ за страната професия преподавател. Само че хоноруван.

Толкова за 10 ноември. Ако не е той, гарантирано ще се намери какво друго да мъчи много голяма част от обществото. И морала.

Тигър, непредотвратимото бедствие

2010-11-03T23:20:00.003+02:00

Вижда се и любимата четка за гризане. Тя заема междинно пространство в предпочитанията на Тигър - между четката за тоалетна и четката за бръснене на бате Адо.

Баница със сирене

2010-11-01T22:18:00.008+02:00

Идва при нас благодарение на Мариана:

кори за баница - 1 пакет,
3-4 яйца,
400 грама сирене,
1 кисело мляко,
олио,
1 ч.л. сода

Разбъркваме добре киселото мляко със содата, докато шупне. Добавяме яйцата и отново бъркаме. Отделяме 1 ч.ч. от сместа за заливка. Слагаме ситно натрошеното сирене, пак разбъркваме. Започваме да редим баницата, като намазваме тавата с олио, може да се сложи и една кора на дъното. Мажем една кора с олио, поставяме още една отгоре и редим част от сместа (на око). Аз ползвам силиконова четка с пластмасова дръжка за олиото - намерих я в магазин на веригата Plus.* Завиваме на руло и поставяме в тавата. Това се повтаря още 5-6 пъти - обикновено корите са 11-13 на брой. Нарязваме на квадрати или по-скоро правоъгълници, и заливаме със заделения остатък в чашата. Аз поливам по очертанията, там, където съм рязала. Пече се на 200 градуса най-много, Мариана каза за 40 мин, но става по-бързо. Може и да не загрявате фурната предварително на 180 градуса, както пише в указанията на корите.
С тази заливка баницата става мека, златиста и вкусна.
Вариант: Мариана слага 3/4 ч.ч. олио в самата смес и не маже корите.
Вариант: Майката на Георги пък залива с 250 ml сода, като приключи с реденето. Вероятно като я извади от фурната, да я пръска с вода и да я покрива с чиста кърпа...

* Беше някъде към 3 лева. Brabantia предлат по-луксозен вариант, който може да се почиства и в съдомиялна. Сигурно има и други...

Предпочитам мляко с нес

2010-09-13T00:10:00.036+03:00

Млякото - от кутия.
Onda на Стамболийски работи на самообслужване и по моему няма особено богат и вълнуващ на вкус асортимент. Преобладават пластмасовите чаши, дори и за консумация на място. Цените са неоправдано високи. Най-знаковата част от кафенето се намира вдясно от бара. Представлява врата без обозначение.
Тоалетна. Вътре има две кабини, едната не работи. Вратите, нещо средно между вход на каубойски бар и шперплатов гардероб от Метро със стари, заяждащи панти, се отварят доста трудно, за да попаднеш в пространство толкова тясно, че маневри, с които да избегнеш локва с подозрителен вид и съдържимо, са почти невъзможни. На стената има стандартното обръщение по отношение на отпадъците.
По-интересното е, че клиент е творил върху листа, което е замазано старателно с коректор. Но все пак се чете: „Вратите на тоалетната са ужасни, едвам влязох. И моля ви, вземете сложете една закачалка. Благодарим ви предварително.“ Не си разчитам от снимката, но май има и съвет за по-често хигиенизиране. На излизане сапун и хартия за ръце не се намират.
За мен това определено не е проблем на служителите, а на мениджмънта. Вероятно са в големи икономии на хартия и тонер. Освен всичко друго.

Хижи в Рила

2010-08-23T11:48:00.003+03:00

Информацията е от август 2010:

Хижа „Рилски езера“ - чиста, реновирана, дори и да спите на палатки, няма проблем да хапнете там, при това вкусно и на прилични цени. Не прекалявайте с бирата и хапването обаче, особено след тежък преход, защото действа отпускащо. А в студената нощ небето е красиво.
Хижа „Мальовица“ - там всичко е по-скъпо; нощувката е 14 лв, а стаите и леглата са мърляви; бобът беше готов в 9:30, при положение че кухнята затваря в 10:00, а всички други вече си бяха легнали. Запусната, особени образи я поддържат - нещо като добронамерени чепове, но повече чепове, отколкото добронамерени. Има баня, която не ползвахме. Наоколо е красиво, имат готини, умни кучета, особено едното :D. За комплекса по-надолу не мога да кажа нищо.
Хижа „Вада“ - носете си ядене и се пригответе за хубав сън - мисля 10 лв. Има бира. Няма много места, но е чисто и приятно.
Хижа „Ловна“ - повече места, пак чисто и приятно, покрай нея минава международен туристически маршрут Е-4: Пиринеи – Алпи – Карпати – Витоша – Верила – Рила – Пирин – Славянка – Олимп и Пелопонес. Определено предразполага за оживени сбирки по всяко време на годината. Тук има храна и даже обслужване :)

Повече инфо за международните туристически маршрути ето тук:

http://btsbg.org/index.php?option=com_content&view=article&id=428:evropeiski-turisticheski-marshruti&catid=41:novini

Счупени прегръдки/ Broken embraces/ Los abrazos rotos

2010-08-22T14:10:00.001+03:00

Вчера установих, че „Жени на ръба на нервна криза“ вече не ми е сред любимите филми на Алмодовар. Помня колко бях очарована навремето от появата на младия и както ми се видя тогава направо бузест като бебе Антонио Бандерас. Но после гледах „Ела, завържи ме“, мернах някъде снимки от годините, когато е бил модел на облекло и вече не ми беше така интересен - всеки е бил млад, какво пък толкова.
Онзи ден в „Програмата“ видях, че някъде дават последния филм на Алмодовар - от 2009. Изгледах го веднага след „Жените на ръба“ и с известна досада установих, че в „Счупени прегръдки“ режисьор снима филм, който би трябвало да приемем като закачка и с „Жените“. Е има Красота, има Страст, има Тайни, има и Отвращаващ образ, но нито красотата ме халоса, нито страстта ме очарова, тайните пък бяха представени по леко отегчителен за мен начин. Може би само Отвращаващият образ успя да ме плени - възрастен мазен и властен любовник с положение. Четох, че филмът бил закачка с киното, с препратки към други образи и филми. В момента съм фен на „Кика“, „Лошо възпитание“ и „Говори с нея“.

Тиквички на фурна, пълнени - лесно и вкусно

2010-08-22T13:34:00.001+03:00

Идват при нас благодарение на Мария:

Необходими продукти: тиквички (4-5), сирене (~ 300 гр.), кашкавал (~ 300 гр.), яйца (4), връзка копър, пресован чесън (3-4 средно големи скилидки), сол, пипер, олио и малко масло по желание.

Разрязвам тиквичките на половинки и ги издълбавам внимателно с лъжица - стената е около 1,5 см. Слагам мъничко масло на дъното на всяка от тях (по желание), нареждам ги в тава, на дъното на която има малко олио и ги пъхвам във фурната на 180-200 градуса. През това време чевръсто рендосвам/ кълцам на ситно изровения пълнеж, поръсвам леко със сол, разбърквам и слагам в гевгир с купа отдолу - отцедения сок ще сложа после в тавата. В друга купа смесвам яйцата, настъргания кашкавал, раздробеното сирене, копъра, чесъна, пипера и малко сол (последните 2 по желание и преценка). Когато омекнат тиквичките, слагам отцедения сос в тавата, с лъжица разпределям сместа и пека до зачервяване, като в един момент може тиквичките да се качат на по-високо и да се включи само горния реотан. Би трябвало да станат за около 20 мин., тъй като яйцето се готви бързо.

За буквите - как ги предпочиташ?

2010-07-16T12:03:00.003+03:00

Приемам щафетата от Бъкси, но тъй като голяма част от моите приятели нямат блогове, а само книги с лица, май няма на кого да я предам :(

Въпрос: Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Отговор: Често се случва, скучно е само да ям; няма определена любима храна.

Въпрос: Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Отговор: Каквото съм си купила - бира, вино, уиски. Но не може да се каже, че обикновени пия, докато чета.

Въпрос: Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти в книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Отговор: Книгите са за ползване - подчертавам по учебници, в книгите - рядко, само ако много ме потресе нещо, си рисувам човече отстрани.

Въпрос: Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички, оставяш книгата отворена?
Отговор: Никак - или се опитвам да запомня страницата, или се лутам малко, докато набера скорост. Така или иначе никога не се съобразявам с простата поредност на страниците.

Въпрос: Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Много повече художествена. Напоследък и от другата - покрай работата и мечтите за професионална реализация/ резил.

Въпрос: Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да спреш по всяко време?
Отговор: Както дойде.

Въпрос: Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?
Отговор: Вече да.

Въпрос: Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?
Отговор: Ако чета на английски - не - така го научих. Ако чета на испански, който вече почти не знам - гадая, ако чета на немски - проверявам на 50 %.

Въпрос: Какво четеш в момента?
Отговор: Погнусата от Сартр - по препоръка от любим приятел, Advanced Brand Management на Paul Temporal (заради друг любим приятел), A History of English Literature на Марко Минков (много забавна и интересна), Интимни части на Хаъурд Стърн. Май е това...

Въпрос: Коя е последната книга, която си купи?Отговор: Точно последната - забравих. Но една от последните е едно чудесно илюстрирано издание How things work - за децата и техните родители. В случая - за мен :D

Въпрос: От тези хора, които четат само по една книга ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?Отговор: Виж по-горе.

Въпрос: Имаш ли си любимо място/време за четене?
Отговор: В тоалетната! Понякога с Тигър на гърба.

Въпрос: Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?Отговор: Поредиците ме изнервят!

Въпрос: Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките и приятели?Отговор: О, да! Но не защото смятам, че ще искат да ги прочетат, а по-скоро защото отразяват някои неща от светогледа ми. Авторите са: Джеймс Търбър - един излючително забавен и мъдър американски автор и карикатурист, не е сред живите; Кърт Вонегът - Бог да Ви поживи, мистър Розуотър; Джеймс П. Блейлок - Последният сребърник.

Въпрос: Как организираш книгите в библиотеката си? По жанр, заглавие, име на автора, etc.?Отговор: Горе-долу тематично, ама по някаква си моя логика. И малко по височина, да мога да си слагам други неща отгоре :)

Мисия Лондон - съвсем накратко за един български филм

2010-05-25T15:39:00.001+03:00

Много е важно в каква компания ходиш на кино, концерт и прочее. Също така и с какви нагласи. За „Мисия Лондон“ знаех само, че трябва да бъде гледан, не бях запомнила нищо от прочетеното тук и там. Освен от мненията в programata.bg, които загледах в последния момент - едно свръх възторжено и едно твърде дълго, но с основна теза, че рекламата и маркетингът на филма са по-силни от самия филм. Гледах. Залата беше пълна, цареше неутрално мълчание - публиката ми се струваше призрачна, но учтива. По време на филма не помня да е имало развълнувани коментари или масов смях. Моето лично мнение - за да се хареса на максимален брой хора, филмът е „усъвършенстван“ до лека стерилност. Единствено на Малин Кръстев се получава ролята, на другите не са им дали много шансове. И на Ернестина Шинова, която съм мяркала единствено в предавания по телевизията. Стори ми се съвсем подходяща за ролята, която и бяха поверили - искаше ми се на моменти да имам възможността да я фрасна. Всеки, който е работил в някое министерство, или е посещавал родно светско събитие, вероятно ще ме разбере. Но не ме разсмя, не ме натъжи. Както би трябвало за филм от този жанр. И както, да кажем, успя преди години Мамалев в своя моноспектакъл „Разбираш ли ме правилно“.

Литература за хората в офисите

2010-04-20T22:55:00.002+03:00

Всеки, натъкнал се на Крис, който си е напомпал мускулите за 4 седмици (холиууд-уъркаутточкаоргнаклоненачертабгнаклоненачерта?c=c&k=bg), вероятно доста се е посмял и едва ли е сбъркал рекламния сайт за блог с коментари. И все пак има нещо типично американско в модела на комуникация - е, да, момчетата на Крис са се надъхали да ни разцепят от смях и затова при тях се е получило направо гротескно. Какво имам предвид: привидното скъсяване на дистанцията, клиширания приятелски менторско-вдъхновяващ тон - леко тип „месия“, изкуствената спонтанност, множеството прекалено прости примери за илюстриране на на една-две не чак толкова сложни основни идеи. Все едно гледаш филмче по телевизия Animal Planet - например Untamed & Uncut - 100 повторения на едни и същи не дотам ясни кадри, за да видиш съвсем за кратко как някакъв крок почти да си хапне нечия рошава глава, и всичко това, за да се получи материал, различен от любителско клипче в YouTube.

Всъщност исках да се похваля, че се сдобих с книгата „Новите правила в маркетинга и в ПР“ - публикувана в БГ през 2009, издадена през 2007. Зачетох я с известен телешки възторг, тъй като пряко в работата ми съм се сблъсквала с някои от споменатите от автори проблеми, решени в книгата с лекота и не мога да отрека - професионално, в духа на неписаните правила на съвременната онлайн комуникация. Това беше през първия ден. На втория ден продължих да ровя насам-натам, по диагонал и през абзац и постепенно започнах да изпитвам леко раздразнение. Уж си контактувам с интелигентен, наконтактувал се човек, при това успешен в област, която намирам за интересна, а пък някак започвам да имам чувството, че се превръщам в будала, дал 29 лв., за да разбере, че е объркал малкото гърненце мед с глюкозо-фруктозен сироп в буркан с прекомерно големи букви: „МЕД“. Това усещане се подсилва и от превода - нещо не е наред с препинателните знаци или с времето, с което са разполагали преводачите - определено някои изречения стоят незавършено.

Може би пък да се зарадвам, че за разлика от мнозина, които взаимно се разпитват по форумите струва ли си да се занимават с добавките за правене на мускули на Крис, поне не си играя с физическото си здраве. А само с желанието си за повече полезно знание. Value added - въздух под налягане. Покажи ми портмонето си.

P.S. В последните 3 години авторът опознава корпоративните поведенчески модели, съчетани с предприемаческия дух в областта на услугите, всичко това практикувано в БГ в подножието на Олимп.

Тигър се измъква сух от водата

2010-04-18T22:46:00.002+03:00

Всеки, който е зървал Тигър, би се досетил, че тази енергия не се изразходва само с подмятане на чорапи, търкаляне на топчета, ядене на насекоми, издраскване и изпохапване на масивна дървесина, ядене на чехли, ядене на пълнежа на канапето, преподреждане на библиотеката, преподреждане на шкафовете, лов на трофеи от кофата, въргаляне по балкона, надничане през балкона, бясно търчане, съпроводено с блъскане в прозорци и врати, отваряне на врати като Терминатор, криене в гънките на завесата на банята, скачане оттам върху гърба на стоящия на мивката, криене сред обувки, вадене на щепсели от контакти и така нататък дейни занимания на домашен петгодишен котак, порода улична. Тази активност ми е донасяла много радост, но и някои огорчения, включително свързани и с моите реакции в мигове на безпомощност. Макар че винаги съм знаела, че почти всяка от тези ситуации, в които ни се струва, че сме на ръба на нервна криза, има решение, доста пъти - доста просто. Ето какво измислих този път.