Що е то?

Аз там романи чета, заедно с Тигър - 
и той наднича, кацнал на гърба ми...
 

Рибна салата със скумрия в собствен сос

Скумрията е на Пескадо ЕООД (Pescado), произведена за тях в Чили, нето тегло 420 гр, отцедено тело 300 гр. Без характерната силна миризма, костите почти не се усещат.

Продукти:
- консерва скумрия в собствен сос
- червено зеле - малка зелка
- 2 големи червени чушки
- 1 малка глава салатен лук
- връзка магданоз
- 1 лимон
- малко оцет, сол

Кълцам зелето наситно, посолявам, разбърквам (по-лесно е с ръце, така леко се намачква). Чушките, лукът и магданозът нарязвам също наситно, слагам при зелето, поръсвам с малко оцет и със сокът от лимона. Добавям скумрията. Разбърквам леко, слагам олио и пак разбърквам. 
Първоначално трябваше да бъде салата със зеле, моркови и пиле, но в магазина морковите бяха наполовина разкашкани...

Обици и бижута от Калияне

Появяват се на коледни базари и на изложения. Очаква се и магазин. Обогатили са доста асортимента през последната година, обиците и пръстените са на достъпни цени, колиетатата и гривните са масивни, вероятно по- подходящи за подарък. Колекцията с камъчета е на по-висока цена, аз си взех обици само от метал - сплавта се нарича ЦАМ (цинк, алимуний и мед) и не предизвиква раздразнение.Бухалът е пръстен - универсален размер, халката е подвижна и може да се стяга, за да стане по-малка. Цветното нещо са моите първи обици - handmade by me, materials by China, probably. Запали ме Мария, това е новото и хоби, ама аз я изпреварих и набързо нагънах телта :)

http://nakitikaliyane.com/

Безопасност при работа с електроуреди

Преди има-няма две седмици поръчахме за офиса маслен радиатор Теси. Позамая се малко доставчикът с поръчката и когато най-накрая стовариха радиатора в коридора на офиса в един слънчев, бръмкав ден, аз с нетърпение се заех да го сглобя. Сглобяването се състоеше в елементарно поставяне на 2 метални шпилки, за които се прикрепят пластмасови колелца от едната страна и някакви подпорки - от другата. Тъй като работата ми се видя изключително проста, аз доста подробно огледах инструкциите за монтаж, при това след като го бях извършила, колкото да се уверя, че не съм завила нещо в грешната посока. След по-внимателно вглеждане установих, че, да, трябва разменя местата на колелата и подпорките и толкова. Едните бяха по-близо до по-дебелата част на радиатора, там където са техническите отвори за въздухо-обмен (или нещо такова), а другите хич не бяха в тоя край. Все още леко объркана и несигурна поради краткото време, което монтажът отне и от липсата на допълнителни инструкции и детайли, придвижих радиатора до една от стаите, включих го към мрежата и затворих вратата, за да се затопли по-бързо стаята. След по-малко от минута колегите любезно се информираха кой бушон е изключил, намерихме го, включихме го и аха да забравим, когато аз реших да видя как се справя нашият нов уред. С отварянето на вратата ни лъхна силна миризма на изгоряло, радиаторът беше успял да добие силно къдрав и разрошен вид и от горната му част се виеше пушек. Изпушила му беше главата, един вид. В този напрегнат, но и задружен момент, напълно погазвайки правилата за работа с електроуреди, колегите започнаха да ме окуражават, а аз задърпах шнура от контакта. Разтворихме прозорците и преместихме радиатора в друго помещение.
След кратка дискусия как да постъпим при търсенето на гаранционните ни права, ние оставихме радиатора да се мъдри в средата на помещението и всеки продължи със задачите си. От време на време разговорът се завърташе около фризурата на радиатора и колкото повече време минаваше, толкова повече ми се набиваше на очи особената му стойка. Един вид едната му част заставаше по-високо от другата. Размених местата на колелцата и подпорките, тотално пренебрегвайки вече всякакви указания и диаграми, но като че ли това не само не помогна, но и подчерта несъразмерността при дизайна на радиатора. Обърнах внимание на колегите и с общи усилия и известно недоумение решихме, че това е един много странен уред. Дойде куриерът, набързо свалихме шпилките, подпорките и колелцата, напъхахме всичко в кашона и зачакахме да дойде новия радиатор.
След около седмица той още не беше дошъл, въпреки че аз всеки ден се обаждах в магазина. Оставах с любезното усещане за допустимо забавяне поради независещи от тях причини. Днес, твърдо решена да разбера какво най-накрая се случва, заплаших, че ще звънна втори път в рамките на един ден и от дума на дума някак стигнахме до там, че според хората в магазина радиаторът бил монтиран наобратно. Без никакво замисляне аз мигновено контрирах младия джентълмен с въпроса как са разбрали, че е бил монтиран наобратно и смятам, че успях да го поставя в известно затруднение. Което не ми попречи след разговора да изпадна в дълбоки размисли от разнообразен характер.

Остава въпросът защо на никой не му направи впечатление, че надписът е с краката нагоре.

Сънувам топломери или квартирни неволи 2

Праскова през цялото време твърдеше, че са седем, а аз - че са три. Събудих се с мъчителното чувство, че колкото и да ми се иска да са три, Праскова е права - не са. Само вчера бяха шест, но това беше в будно състояние. И не стига, че бяха повече от три, ами едвам успях да се убедя да заспя и после с мъка закрепих четири часа в покой. То пък един покой - да броиш топломери насън. И то - чужди топломери. Не можах ли да броя чужди пари? Пък да спорим с Праскова после. Даже можеше и да изтичаме да похарчим набързо каквото може, докато трае сънят.
За втори път тази година съм в търсене. На т.н. квартира. По моему - едностаен апартамент под наем, прилично чист и лесен за поддържане. С изискването за посредствена чистота човек може бързо да се сбогува (и често му се налага), но лесен за поддържане вече не е чак такова извратено виждане. Оказва, че съществуват няколко профила наематели, които до някаква степен оказват влияние върху пазарното поведението на любимите хазяи. Столицата от край време е населена с хиляди търсещи просперитет души, които съжителстват по шестина-седмина в квартира, а ако са по-малко, вечно са в някакви схеми. Вярно, че все по-малко са желаещите да се свират в мазетата на къщи - мазета със собствена баня, в която има врата, която пък води до килерчето на хазяина, в което той си държал компотите, ама нямало да влиза чак толкова често. И въпреки това тези души ужасно подбиват пазара, когато са склонни да живеят в какви да е условия, стига да не се плаща много и да не се налага да се поддържа. По-тунингованият подвид на този профил се сдобива с нови, евтини мебели и ги поставя върху изровен черен дървен паркет, между четири унили стени с още по-унила и разпадаща се дограма. После идва време за изнасяне и хазяинът е силно убеден, че ще си намери нови наематели без проблем, без да се освежава и нещо да се привежда в сравнително пазарен вид. Да, но какви ще бъдат тези хора?
Та явно, поне в България, когато един човек не е в притежание на даден имот, често е силно склонен да забравя за „грижата на добър стопанин“. Което нерядко прави и самият наемодател (споделена безотговорност). Друг вариант е да изпитва емоционална привързаност, не дай боже да е вложил повече средства за облагородяване или реновиране на имота, която понякога действа направо отблъскващо. Ако, да кажем, не споделяш точно визията за уют на ентусиазирано разщурялата се да сменя клечките на старото гнездо ластовица, изпадаш в странното положение да обсъждаш неща и ситуации, които могат да те вкарат в неизвестни и понякога трудно контролируеми разходи. Като например това да попаднеш на голям тристаен апартамент в процес на преграждане с гипсофазер и да се окаже, че ще делиш сметките за парното с хазяина. Че той ти става направо съквартирант. Поне да бяха тухли...